Най-дългата ми любовна връзка е тази с Италия – от края на 2017-та, когато за първи път отидох в Милано, до днес, не съм спирала да обожавам тази страна дори за миг. Че как да не я обичаш, всичко италианско е прекрасно – колите, мъжете, храната, модата, езикът, музиката…
Мечтая си един ден да прекарам старините си в малка къща на остров Сицилия, а дотогава ще се постарая да обиколя по-голямата част от страната. Преди два месеца добавих още един град в списъка си, а именно столицата на този земен рай – Рим.
Още през декември миналата година с приятелка си говорихме как и двете много искаме да отидем там, аз уж чисто информативно реших да проверя цените на самолетните билети, а десет минути по-късно съобщих на майка ми и още една приятелка, че през март летим за Рим. Докато всички си мислеха, че се шегувам, организирах всичко, и три месеца по-късно вечеряхме паста в италианската столица с гледка към Колизеума.
И понеже съм изключително добра в планирането на пътувания, а е грехота такъв талант да се хаби, в тази статия ще ти предам всичката необходима информация до последния детайл, за да можеш и ти да се насладиш на магията, наречена Рим.
Ден 1 – Ватикана, фонтана ди Треви и Пантеона
Базиликата “Свети Петър”
Програмата ни започна с посещение на Ватикана, за която бях предвидила цял ден. Опашката за базиликата “Св. Петър” обикаляше половината площад дори и рано сутринта, но не сме чакали повече от 30 минути, за да влезем вътре. Входът за самата базилика е свободен, заплаща се единствено изкачването до покрива – 8 евро по стълби и 10 евро с асансьор, който ви спестява голяма част от стълбите. Няма възможност за предварителна покупка на билети и касата е само една, но нещата се случват бързо, а и докато чакате на опашката има толкова красоти около вас, на които да се наслаждавате, че изобщо няма да усетите времето.
След като се наситихме на красивите гледки от всеки ъгъл на купола, разгледахме и самата базилика – там се намира една от най-известните творби на Микеланджело и единствената, която е подписана от него – Пиета.
На площада пред базиликата се оглеждайте за мраморните дискове по земята между обелиска в центъра и всеки от фонтаните. Щом стъпите в центъра на такъв диск и погледнете към колонадата на храма, двата реда колони се сливат в един.
Ватиканските музеи и Сикстинската капела
Щом разгледахме базиликата, обядвахме в ресторант, чието име не запомних, понеже не беше от списъка ни с места за хранене (да, и такъв имам, и да, ще ти го споделя по-надолу в статията). Оттам се отправихме към Ватиканските музеи, за които препоръчвам да си отделите минимум два часа. Билети може да закупите от официалния сайт на музеите – цената е 20 евро плюс 5 евро за предварителна покупка и включва музеите и Сикстинската капела. Имаше и други пакети, включващи и градините на Ватикана, които мисля, че също си заслужават, въпреки че ние ги пропуснахме.
Ватиканските музеи имат огромна колекция от гръцки и римски скултури, мозайки, картини, гоблени и други. Последна спирка от обиколката им е Сикстинската капела, на чийто таван се намира така популярният стенопис на Микеланджело, “Сътворението на Адам”. На мен ми трябваше малко време да го открия – представях си го като нещо много по-мащабно и изпъкващо на фона на останалите изображения, но всъщност не се отличава особено от стенописите около него.
На излизане от музеите маршрутът ви преминава през още една впечатляваща красота – вито стълбище Браманте, проектирано от Джузепе Момо по поръчка на папа Пий XI.
Фонтан ди Треви
Тъй като ни остана почти цял свободен следобед след Ватиканските музеи, решихме да се отправим към фонтана ди Треви. Положението с туристите там е точно толкова кошмарно, колкото изглежда на всички видеа. 😀 За щастие, продължава да съществува солидарност между пътешествениците, и всеки изчаква търпеливо и с усмивка останалите да си направят снимки, преди да заеме мястото им.
Фонтанът е вграден в двореца Поли, а името му “Треви” означава tre vie, или трите улици, които свързва. Централната скулптура изобразява Нептун, а жените, разположени от двете му страни, символизират здравето и изобилието.
Галерия Шара
Съвсем близо до фонтана ди Треви се намира едно скрито архитектурно съкровище, а именно Галерия Шара. Обектът представлява малък вътрешен двор със стъклен покрив. Стените на галерията са богати на орнаменти в стил Ар Нуво, а картините от художника Джузепе Челини, които ги красят, са посветени на жените и техните сила, мъдрост и красота.
Някога проектирана за търговски център, днес сградата се използва като офис център. Достъпът до двора е свободен и можете да се насладите на тези така нетипични за римската архитектура декорации по всяко време от престоя си в италианската столица.
Пантеон
Следваща стъпка от разходката ни беше Пантеона. Препоръчвам да не взимате билети предварително, тъй като онлайн са по-скъпи, а поради някаква причина и опашката с резервации ми се стори по-голяма от тази на туристите без билет. Ние влязохме около 20 минути преди края на работното време и не сме чакали много на опашка. Входната такса е 5 евро.
Храмът е издигнат в чест на всички римски богове и е на почти 2000 години, като до днес остава най-голямата сграда с купол, изграден изцяло от неармиран бетон. Към днешна дата Пантеона служи за гробница на видни личности, сред които художникът Рафаел и крал Виктор Емануил II.
Пиаца Навона
Близо до Пантеона се намира и колоната на Марк Аврелий, а в същата посока е и Пиаца Навона – площад, който дължи нестандартната си елипсовидна форма на древноримския стадион, върху който е построен. Част от стадиона все още е запазена и може да бъде посетена. На Пиаца Навона се намира и прочутият Фонтан на четирите реки, дело на Бернини, посветен на четирите реки Нил, Дунав, Ганг и Рио де ла Плата.
Ден 2 – Вила Боргезе, Испанските стълби и криптата на капучините
Вила Боргезе
Втория ден от римската ни приказка започна с посещение на Галерия Боргезе. Сайтът на този обект, както и на много други, не работи, и трябваше да купя билети от агенти, които в най-евтиния си вариант струваха по 24 евро на човек. На място същият билет струва около 12-13 евро, но разбира се, на място билети няма. 🙂 За повечето забележителности, включително и за тази, билетите се пускат в продажба 30 дни предварително, така че не се отчайвайте ако пише, че няма налични, просто не е дошло времето.
При покупка на билети от платформа, в случая Headout, получавате единствено резервационен QR код. В деня на посещението пред обекта ви чака екскурзовод, от който получавате самите билети.
Галерия Боргезе се намира в парка Вила Боргезе и помещава частна колекция от произведения на изкуството, сред които много творби на Караваджо и Бернини. Там се намира една от най-известните в цял свят скулптури на последния – Похищението на Просепина.
След посещение на галерията, част от групата отиде да разгледа зоопарка в градините Боргезе, а останалите се насочихме към Националната галерия за модерно и съвременно изкуство. Това беше спонтанно решение и не бяхме взели билети предварително, но така или иначе нямаше много желаещи освен нас и група ученици. Входната такса беше 10 евро на човек.
За пореден път се убедих, че не разбирам модерното изкуство, но пък се насладих на произведения на Климт, Моне, Сезан, Модилиани и Миро. Ако имате свободно време в района, определено си заслужава посещението, отделете си поне час. Но и да не успеете, не е чак такава огромна загуба, пък и може да го приемете за повод да се върнете в Рим, както аз бих се върнала за зоопарка, например. 😀
Разходката ни продължи покрай езерото с лодки около храма на Ескулап. Насладихме се за кратко на природата и хубавото време и продължихме към гледката, разкриваща се от тераса Пинчо. Намира се точно над Пиаца дел Пополо и разкрива гледка към площада и голяма част от Рим.
Пиаца дел Пополо
На площада долу се намира църквата Санта Мария дел Пополо, която много исках да посетя заради капела Чиги. Ако сте чели “Шестото клеймо”, ще ме разберете. Е, църквата е временно затворена, но пък обядвахме разкошна паста на стълбите пред нея – в края на статията ще споделя кое е мястото.
Макар и храмът да е затворен, в подземието му има работещ музей, посветен на творчеството на Леонардо да Винчи – ние го пропуснахме и продължихме в посока Испанските стълби.
Музей и крипта на капучините
Пропускам да разказвам за Испанските стълби, понеже на мен лично изобщо не ми бяха интересни, а вярвам, че можете да си намерите информацията за тях и навсякъде другаде. Не навсякъде обаче ще прочетете за капучините…
Интересен и леко психо факт за мен е, че освен отвратителен черен хумор, имам и голямо влечение към гробища и всякакви мрачни неща. Няма да изпадам в обяснения, само ще кажа, че когато бях на 12, видях в детския National Geographic парижките катакомби, и докато всеки си мечтае да посети френската столица заради Айфеловата кула или Лувъра, моята единствена цел са тези подземни тунели. Но нека се върнем на Италия.
В Рим има няколко катакомби, отворени за туристи, и аз много исках да посетим някоя, но изискването ми беше вътре да има човешки останки. Така и открих гробницата на капучините, която надмина очакванията ми, и е едно от най-забележителните неща, които видях по време на престоя ни в града.
Музеят и криптата на капучините се намират в непосредствена близост до Испанските стълби и съхраняват историята на едноименното братство. Билети се продават и онлайн, но на място няма много хора и можете да ги закупите директно на касите там. Входът е 10 евро и включва и аудиогид.
Братството на капучините е част от францисканския орден на монасите в Католическата църква. Основано е в началото на 16-ти век и продължава да съществува и до днес. От тях идва и името на напитката капучино, тъй като се смята, че нейният цвят е същият като кафявия цвят на облеклото на монасите.
Музейната експозиция в Рим е малка, но така или иначе тя не е най-голямата атракция в обекта. Обиколката завършва в подземието на музея – криптата на капучините. В 6 отделни зали останките на над 3500 монаси са изложени и подредени в различни орнаменти, включително кръстове, арки и полилеи. В последната от залите има надпис, който гласи “Това, което сте вие, бяхме някога ние. Това, което сме, един ден ще бъдете…” – романтично, нали?
Няма да разказвам повече, защото и да искам, не мога да ви предам атмосферата на мястото – трябва да я усетите сами. Аз продължавам да настръхвам при мисълта за това, че видях криптата на живо, и със сигурност бих отишла отново при следващото си пътуване до Рим. Все пак, мястото определено не е по вкуса на всеки, така че може да разгледате за какво става въпрос в интернет и да прецените дали е вашето нещо.
Нямам снимки от музея и криптата, първо защото бяха забранени, но най-вече от уважение. Някак не намирам за нормално и редно да снимам човешки гробници, саркофази, останки или каквото и да било. От наблюденията ми на другите туристи обаче на много не им пречи – нагледах се на много селфита пред крипти из базиликите. 😀
Водният град
Vicus Capriarius е още едно малко известно на туристите място в Рим, което може и да не очарова кой знае колко ако сте били във водохранилището в Истанбул, например, но пък е интересна забележителност, стига да имате време да го посетите.
Билети онлайн не се купуват, но според сайта е препоръчително да се направи резервация през седмицата, в случай, че има много желаещи и останете без билет, и задължително в почивни и празнични дни. Ние се записахме предварително, но на място почти нямаше желаещи, дори ни пуснаха по-рано от запазения час. Входът е 4 евро.
Подземните проходи се намират точно под фонтана Треви и представляват останките на императорски домус, акведукт и малка колекция от експонати, открити при разкопките. Предвид малката площ на обекта, достъпна за туристи, няма да ви отнеме повече от 20 минути да разгледате всичко, така че ето ви идея ако имате малко свободно време около Треви.
Ден 3 – Олтара на Родината, замъка Сант Анжело и Трастевере
Паметник на Виктор Емануил и Палацо Венеция
Третият ден от екскурзията ни започна с бавна и приятна закуска с гледка към паметника на Виктор Емануил и ремонтите на Пиаца Венеция. В момента се изгражда метростанция на площада, но дейностите не пречат на достъпа до паметника и двореца наблизо.
Паметникът на Виктор Емануил, или Олтарът на Родината, е забележителен монумент, проектиран от Джузепе Сакони, изграден в чест на първия крал на Италия. Скулптурите са дело на различни творци и изобразяват краля, крилатата богиня Виктория, фонтани и колонади. Пред Виктор Емануил гори и вечен огън.
В основата на паметника има малък музей, а в горната част на обекта има асансьор, който ви издига до най-високата част от структурата, откъдето се разкрива панорамна гледка към цял Рим. Цената е 17 евро и включва посещение на Палацо Венеция, който се намира до паметника. Ние пропуснахме посещението на двореца, но се насладихме на красивата му градина, която е със свободен достъп и определено си заслужава да ѝ отделите време.
Замъка Сант Анжело
Препоръчвам след Олтара на Родината да тръгнете пеш към замъка Сант Анжело и да си отделите поне час, в който да се изгубите из уличките на квартала Парионе. Минавате и покрай Largo di Torre Argentina – открит форум с останки от Театъра на Помпей, пред който се смята, че е убит Цезар.
За замъка билети закупих от платформата Headout – от същото място взех и за Боргезе, и получих отстъпка за следваща резервация, така че skip-the-line билетите ни излязоха по 24 евро на човек. При този вариант имате точен час на влизане. Има и билети за 18 евро, които са просто за конкретен ден без час на влизане, но с тях чакате на опашка.
Още в началото на обиколката на замъка, се оглеждайте за тунел от дясната страна с табела Al passeto – това е таен проход, който свързва замъка с Ватикана.
Първоначално построен като мавзолей за император Адриан, обектът по-късно се превръща в замък, резиденция на папите, а за известно време се използва и като затвор. Името на замъка идва от легендата за папа Григорий, който по време на чумна епидемия вижда на върха на крепостта архангел Михаил да прибира меча си в ножницата, което белязало края на епидемията.
Интересен е и мостът на ангелите, който води до крепостта. Той също е построен от Адриан, а десетте скулптури на ангели са дело на Бернини и негови ученици.
Близо до замъка се намира много интересен храм, който не успяхме да посетим, защото бяхме в района извън работното му време, но препоръчвам вие да отидете и после да ми разкажете.
Става въпрос за църквата Sacro Cuore del Suffragio, наричана заради интересната си фасада, напомняща миланската катедрала, “Малкото Дуомо”. Интересното в тази църква е Музеят на душите от Чистилището, който представя малка експозиция от около десетина предмета, върху които са оставени отпечатъци от мъртви души, преди да преминат в отвъдното.
Тази статия стана доста страховита, надявам се да не спрете да ме следвате в социалните мрежи, знаете, че си имам и слънчева страна!
Трастевере
Следобеда прекарахме без програма, в разходки из квартала Трастевере – да, същият онзи очарователен квартал с калдъръмени улички и обрасли в зеленина сгради. И един музикален факт – в последния албум на Maneskin има песен Trastevere. 😉
Интересни забележителности в квартала са църквата Santa Maria in Trastevere, известна заради мозайките по фасадата си, и Вила Фарнезина, където можете да видите стенописи от Рафаело.
Ден 4 – Колизеум, Римски форум, базилика Сан Клементе
Колизеум
Последния ден от престоя си в Рим посветихме на най-известната забележителност там – Колизеумът. Статията и без това стана твърде дълга, затова няма да разказвам нищо, което не можете да откриете навсякъде като информация, само оставям линк за най-евтините билети, които открих – 18 евро от този сайт. Включват и Колизеума, и Римския форум.
Къде да си направите най-добрите снимки на фона на Колизеума – задайте в навигацията Giardinetto del Monte Oppio. 😉
Римски форум
Определено по-интересният за мен от двата обекта, най-вероятно заради мащаба си и това, че на всеки ъгъл виждаш по някоя нова красота, докато Колизеумът е по-еднообразен. Една от най-запазените забележителности е Нимфеумът, впечатляващи са и градините Фарнезе.
Част от Римския форум и добре запазена е и къщата на Август, която обаче не е включена в основния билет за комплекса. Интересното е, че изобщо не открих откъде може да се вземе билет за достъп до нея. Ако някой е успял да се ориентира, моля да сподели.
Базилика “Сан Клементе”
На няколко пресечки от Колизеума се намира базиликата “Сан Клементе”, която е построена върху стара църква, която пък е построена върху още по-древен храм – това са три храма един върху друг. Най-новата църква е с вход свободен, а за да изследвате подземията, трябва да платите вход от 10 евро – не съм проверявала за онлайн билети, но на място няма опашки така или иначе.
В подземния храм е гробницата на Св. Кирил, а друго интересно, което можете да видите там, е стенопис, който представлява един от най-старите комикси, и също така най-старото сведение в историята за изписана нецензурна дума. Няма да издавам повече, оставям ви да видите за какво става въпрос сами. 😉
Базилика “Сан Джовани ин Латерано”
Отново в близост е и базиликата “Сан Джовани ин Латерано” – една от четирите велики базилики на Рим и мястото, където е престолът на папата. Само от интериора на храма можете да разберете, че не е обикновен – това е една от най-големите и богато украсени базилики, която посетихме. В ниши в стълбовете на храма са поставени впечатляващи скулптури на дванайсетте апостоли.
Къде да отседнем в Рим
Открихме много приятно Airbnb за четирима души в квартал Esquilino. Самият апартамент беше много чист и изолиран във вътрешен двор на сграда, така че беше тихо и спокойно. Кварталът е доста мизерен, оказа се, че сме точно в района на имигрантите, но като изключим мръсотията по улиците, е безопасно и добре осветено. Спирки на автобуси и метро имахме на по-малко от 10 минути, а Колизеумът беше на 20 минути пешеходно разстояние.
Градски транспорт в Рим
Билетите за градския транспорт са на цена 1,50 евро и важат в рамките на час за всички метро и автобусни линии. В метрото се минава и само с банкова карта и не е нужно да купувате билет. В повечето автобуси също има автомати за плащане с карта, но някои не работят.
Самите билети могат да се закупят или от автомати на спирките, или ако няма такива, в някои павилиони. Съветвам ви ако намерите място, където продават билети, да си закупите повече, за да не се налага да търсите всеки път – повечето места за продажба не са обозначени.
Споделям и един трик за бюджетен транспорт до летището. Ние кацнахме на Ciampino. От спирката на летището хващате автобус 520 до спирка Cinecitta. Оттам се прехвърляте на метро докъдето ви е удобно. Обратният път е същият. 😉
Къде да ядем в Рим
Стигнахме и до най-важната част от статията. Понеже стана много дълга, нарочно оставих храната за финал, за да съм сигурна, че ще ме изтърпите дотук. Ето и кои са местата, където се хранихме и останахме доволни, както и близо до коя забележителност се намират:
Pastasciutta – най-вкусната паста за вкъщи, имат обект във Ватикана, както и до Пиаца дел Пополо. Опитахме четири различни вида и всички бяха вълшебни, така че няма да сбъркате, каквото и да си поръчате.
Tonnarello – ресторант в Трастевере с вкусна паста и лазаня, можете да поръчате за вкъщи. За хапване на място е препоръчително да се направи предварителна резервация.
Vecchia Roma – мястото с най-вкусните италиански пици, добри цени, страхотен интериор и бързо обслужване. Изключително посещавано заведение, чака се на опашка да ви настанят ако нямате резервация. Веднъж ни намериха маса за по-малко от 10 минути, но на следващата вечер директно си поръчахме за вкъщи.
Trattoria Luzzi – тук задължителна е пастата Карбонара. Най-добрата, която опитахме в Рим.
Roscioli – перфектно за сладка закуска или сандвичи, канолите и кроасаните с пистакио са вълшебни, капучиното също си заслужава.
Mr. 100 Tiramisu – това място вероятно вече ви е познато от видеото в Инстаграм, намира се близо до Пантеона, и да, наистина предлага 100 вида тирамису. Препоръчвам това с пистакио, както и черен шоколад с портокал.
Tiramisu Merisu – още един обект с разкошно тирамису, тук видовете са по-малко, но атракцията е, че благодарение на голямо огледало над работния плот виждате как се приготвя десерта ви на момента.
Mancuso – джелатерия точно зад Треви по пътя към Водния град. Има ли смисъл да ви препоръчвам вкус, или вече се досещате, че ще кажа пистакио?
Екскурзията ни до Рим беше още по-приказна, отколкото си я представях, а аз по принцип съм голям мечтател и винаги преекспонирам нещата, та можете да си представите колко е хубаво всъщност.
Единственият минус са многото туристи, но пък дори и за това, не знам дали имахме късмета да улучим спокойни часове, или просто се бях настроила за твърде много тълпи, но ми се стори поносим напливът, единствено покрай Треви беше трудно да се разминеш с всички.
Намирам програмата, която изготвих, за доста пълна, но пак имахме възможност спокойно да разглеждаме всичко и да имаме свободно време както за хапване, така и за почивка. Разбира се, останаха и много места, които не посетихме, но за четири дни толкова. Следващото ходене планирам да е с основна цел кулинарен туризъм и разглеждане на всичко, което не успяхме да видим сега.
Ако имаш каквито и да било въпроси, винаги можеш да ми пишеш. Надявам се да съм ти полезна с този пътеводител и ще се радвам да го споделиш с приятели, които също планират да посетят Рим скоро.