Седемте рилски езера – магията на Рила

В сърцето на Рила планина, на над 2000 метра надморска височина, се крие истинско чудо на природата, един от най-известните туристически обекти на България – Седемте рилски езера. От много време мечтаех да отида на това вълшебно място, а тази година мечтата ми стана реалност и отбелязах рождения си ден с посещение на това красиво кътче на природата. В тази статия съм събрала интересна и полезна информация за обекта, която да ти послужи ако планираш и ти да го посетиш. 😉

Легендата за седемте рилски езера

Както всяко дело на природата, и Седемте рилски езера са главни герои в легенда. Тя разказва за двама великани, които живели в планината хиляди години преди хората. Зли сили завидели на красивия им дом и тяхната любов и решили да опустошат мястото и да разделят влюбените. В опитите си да защити природата и любимата си, мъжкият великан паднал убит, а от сълзите, които спътницата му пролива по гибелта му, се образували кристално чисти езера. Преди езерото Бъбрека, в посока Сълзата, в далечината се вижда голяма скала, чиято форма наподобява фигурите на мъж и жена. Според легендата, това са двамата великани, които и до днес пазят своя дом.

Как се стига до Седемте рилски езера

От Сапарева баня, асфалтов път в немного добро състояние, но достатъчно прилично, че и нисък автомобил да премине без проблем, води до хижа “Пионерска”. Има обособено място за паркиране срещу 5лв. за целия ден. От хижата започва лифтът, който е най-бързият и атрактивен начин да достигнете до хижа Рилски езера. Цената за лифта в двете посоки е 25лв. на човек – той ще ви отведе до хижата, която е начало на маршрута, за около 15 минути. От началото на лифта можете да се изкачите и пеша до хижата за около час и половина, но ви съветвам да изберете лифта поне в едната посока, защото е вълнуваща част от цялостното преживяване, особено ако като мен за първи път се качвате на такъв.

Подготовка за прехода

Първото и най-важно нещо са удобните обувки със стабилни подметки. Изкачването на Езерния връх е стръмно, а дори през лятото голяма част от него е покрита със сняг, което прави теренът още по-опасен и хлъзгав. Надморската височина предполага да носите със себе си и връхна дреха – ние посетихме езерата през юни и суичърите ни бяха от полза.

Вода и нещо за хапване можете да си носите предварително, но можете да си вземете и от хижата на слизане от лифта. Дори и времето да е облачно, в никакъв случай не пропускайте да използвате слънцезащита. Не забравяйте да си вземете и шапка, слънчевото изгаряне на скалпа е особено неприятно и се случва без дори да усетите.

Грижа за природата

Поради високата посещаемост на Седемте рилски езера, в следствие на човешкия отпечатък, четири от седемте езера вече са силно заблатени. Апелирам да пазите водните басейни и природата около тях чисти – не оставяйте отпадъци, не влизайте в езерата и не потапяйте дори ръце и крака в тях, вярвам, че можете да им се наслаждавате и от разстояние. 😉

Най-важната информация за маршрута

Маршрутът е кръгов, изминава се за около 5-6 часа и достига до всички езера, но ние предпочетохме да се наслаждаваме на първите три само отвисоко и направихме съкратена версия на обиколката. Ако се спрете на пълния маршрут, можете да започнете разходката си от Долното езеро. Ние тръгнахме от хижа “Рилски езера” директно нагоре към Бъбрека и панорамните гледки.

Очаквах преходът да е дълъг и тежък, но дървени пътеки през първата част от маршрута правят обиколката лека и приятна. След около 40 минути ходене се разкрива първата панорамна гледка, от която се виждат трите най-ниско разположени езера –  Долното (2095м. н. в.), Рибното (2184м. н. в.) и Трилистника (2216м. н. в.) До Рибното езеро се намира старата хижа “Рилски езера”. Прочетох, че наблизо са и кръгът и чешмата на Петър Дънов – едно от най-енергийните места в света според Учителя.

След още 20 минути по нашия маршрут, достигате до най-голямото по обем от Седемте езера – Бъбрека (2282м. н. в.) Теренът около него е равна зелена поляна, подходяща за отдих – можете да хапнете или просто да поседите и да се наслаждавате на красивата природа. Мисля, че точно на тази поляна се събира Бялото братство за ежегодната си Паневритмия.

След Бъбрека теренът става по-стръмен и каменист. Започва изкачването на Езерния връх – кулминационната точка от маршрута, от която се разкрива великолепната гледка към всички езера – да, същата онази, която гледаме на снимки и ни кара и ние да искаме да бъдем там. 😉

Преди началото на изкачването се появява и много добра гледка към първенеца по площ сред езерата – Близнака (2243м. н. в.) Името му идва от формата, която представлява две части, свързани от тесен и плитък проток.

По пътя към върха, след около 20 минути изкачване, достигате до Окото (2440м. н. в.) –  най-дълбокото ледниково езеро на Балканския полуостров с дълбочина 37.7 метра. През по-голямата част от годината площта му е замръзнала, което го прави още по-впечатляващо.

Още 15 минути нагоре по склона ни водят до самия Езерен връх и спиращата дъха гледка към езерата. Най-вероятно ще трябва да почакате ако искате да си направите перфектните снимки без много хора около себе си, но пък това ви дава възможността да отделите време да се насладите истински на невероятната природа. Забелязвам как все по-често снимките са по-важни от това да бъдеш тук и сега – да, те определено са необходимост от гледна точка на това да съхраниш спомените, но трябва да бъдат само част от преживяването, а не единствена и основна цел. С две думи, търсете красотата не само през обектива, а и с очите си. 😉

От другата страна на Езерния връх се намира най-високото езеро – Сълзата (2535м. н. в.), което носи името си заради кристалночистите си води и се смята за начало на река Джерман, приток на Струма.

Дори да тръгнете по горния маршрут като нас, от този етап отново можете да изминете пълния кръг, като след слизане от Езерния връх, продължите надолу към Близнака и останалите езера, обратно до хижата и лифта. Ние избрахме да се върнем по първоначалния си маршрут покрай Бъбрека, по този начин на успяхме отново да се насладим на красивата панорама от първия етап на разходката, разкриваща гледка към по-ниските езера.

Къде да отседнете при посещение на езерата

Посещението на езерата по нашия съкратен маршрут ни отне около 4 часа заедно с лифта и спиранията за снимки и хапване. Преходът е напълно постижим и за един ден без преспиване, но ние преценихме, че е по-добре да пристигнем в района предишната вечер – по този начин успяхме и да се наспим, и да започнем разходката си рано сутринта.

За нощувката се спряхме на вила “Ема” в Паничище на 6 километра от лифта – въпреки късния ни час на пристигане, домакините ни посрещнаха с усмивки, а на сутринта ни очакваше страхотна закуска с домашни продукти.

Седемте рилски езера са наистина сякаш излезли от приказките. Атмосферата на мястото е неописуема, съветвам ви да не бързате да обиколите всичко за кратко време, а да оставите цялото си същество да се слее с природата. По този начин ще си тръгнете не просто със спомените за красиви гледки, а заредени с чиста енергия и жажда да се върнете отново.

Посещавали ли сте Седемте рилски езера? Кое е любимото ви кътче от природата на България?