Седмица в Дивия североЗапад – част втора

Северозападът е регионът с вероятно най-колоритната репутация в цяла България, но ако се абстрахираме от врачанските майтапи и състоянието на пътищата, всъщност ще видим, че и тази част на страната предлага невероятни кътчета, спиращи дъха гледки и интересни места, които си заслужава да бъдат видени.

Прекарахме една седмица от август по тези ширини и посетихме толкова много обекти, че се наложи да разделя разказите си в три статии. Ако не си прочел първата, можеш да го направиш тук, а сега нека преминем към Седмица в Дивия североЗапад – част 2.

Чипровски манастир

Сред всички манастири, които посетихме по време на тази екскурзия, а те съвсем не бяха малко, някой дори би се объркал, че сме тръгнали на поклоннически туризъм :D, Чипровският остави най-голямо впечатление у мен не само заради атмосферата си, а и заради трагичните събития, които са се случили на територията му.

Обителта се намира само на 6 километра от град Чипровци. Манастирът е построен през Х век от български католици и преустроен в православен едва през XVIII век. За периода на съществуването си според манастирските летописи е опожаряван и унищожаван шест пъти, но днес е постоянно действащ и макар и изцяло обновен, отново успява да съхрани автентичността си, за разлика от други подобни места, които са доста съвременно реставрирани и по този начин губят очарованието си.

В центъра на манастирския комплекс се намира манастирската църква “Св. Иван Рилски”, която датира от края на 18в. и е била обновена през 1829г. При преустройството на обителта в края на 17в. оргиналните стенописи на храма са покрити с вар, но под белия слой и днес се забелязват геометрични и растителни орнаменти. Иконостасът е дело на майстор от Копривщица. От двете страни на входа на църквата са разположени образите на Архангел Михаил и Архангел Гавраил.

Най-впечатляващото място на територията на манастира според мен е сградата, която се извисява в задната част на двора – кула-костница, в която се съхраняват костите на Филип Тотю, Панайот Хитов и други четници, както и монаси, които взимат участие в Чипровското въстание. Точно зад кулата се намира възвишение с огромен каменен кръст, който отбелязва мястото, където въстаниците са били обезглавени един по един в последното си сражение през юли 1876 година. Втория етаж на кулата представлява малък параклис, а на върха се намира камбанарията.

Исторически музей – Чипровци

Работно време: делнични дни 08:00-12:00, 13:00-17:00; почивни дни 09:00-17:00
Входна такса: 2лв., снимките са позволени
Телефон за връзка: 09554 21 94; e-mail: historicalmuseum_chiprovtsi@abv.bg

Сградата на музея е толкова внушителна, че идвайки от задната му част, го помислихме за училище и се заблудихме, че експоцизията се намира в една малка къщичка до него. Музеят е основан през 1988 г. по повод 300-годишнината от избухването на Чипровското въстание и съдържа експонати, представящи живота и дейността в региона от бронзовата епоха до днес.

Основен поминък за областта е бил рудодобивът, а значим занаят е било златарството – в музея можете да видите разнообразни накити и обкови за икони, дело на Чипровската златарска школа. Интересен факт е, че през римската епоха Чипровци е бил един от най-значимите златодобивни региони на Балканите.

В останалите зали на музея се представят бита и ежедневието на чипровчани, а разбира се, най-голяма площ и внимание са отредени на килимарството. Останах изненадана, че първоначалният поминък в района е бил рудодобивът, а този занаят е започнат едва след Чипровското въстание. Освен автентични чипровски килими от XVIII век можете да видите и нови на съвременни майстори, и при желание и възможност, понеже цената на квадратния метър започва от 1000 лева, можете и да закупите такъв. На касата освен разнообразни сувенири с характерните чипровски шевици, можете да откриете и много интересни ръчно изработени бижута на местни творци.

Чипровски водопад

За любителите на преходите сред природата, районът на Чипровци предлага разходка по екопътека Деяница, която води до величествения Чипровски водопад, който за щастие беше пълноводен дори и в средата на август. Всъщност май това беше единственият действащ водопад от всички, които посетихме, но за това ще разказвам по-нататък. 😉

За да достигнете до екопътеката, трябва да поемете към хижа Явор над Чипровци. Малко преди хижата ще видите черен път, който се отклонява от главния – това е началото на пътеката, има и табела, така че няма как да го пропуснете. Ако колата ви е достатъчно висока, можете да продължите с него и да си спестите около 40 минути ходене от общо около час и половина в посока.

Ако изберете варианта да тръгнете пеш, първата половина от маршрута ще ви се стори леко скучна, докато не достигнете до мостче с кът за отдих. Оттам вече започва приключенската част с по-стръмни участъци и на места препятствия в лицето на паднали дървета. Не искам да ви плаша, преходът не е от най-тежките, но в никакъв случай и не бих го поставила в категория “лесни”. Трябват ви само вода и повече внимание и няма да имате проблеми. 🙂

А това, което ви очаква в края на пътеката, си заслужава всички усилия – водопадът е висок около 18 метра, а в подножието му има малко езерце, което прави картината още по-вълшебна. Прекарахме почти час в наслаждаване на гледката и признавам, че дори не ми се тръгваше.

От местните разбрахме, че от 2 години е маркирана още една пътека, водеща до водопада, която започва директно от хижата. Ние избрахме да минем по класическата, но оставям координати на хижаря за повече информация: Пламен Петков – 0898609633.

Гушовски манастир

Ако решите да посетите Чипровския водопад, не пропускайте да отделите време и за Гушовския манастир, чийто останки се намират малко по-нагоре по същия главен път за хижата. Манастирът е посветен на Архангел Михаил и е функционирал през XVI-XVII век. Унищожен е по време на Чипровското въстание през 1688 година и днес можете да видите единствено основите на църквата му. Името на манастира идва от местна легенда за елен, наричан Гушовец заради бялото петно на гърдите си, който всяка година слизал от балкана, за да бъде принесен в жертва за празника на манастира.

Точно до основите на храма се извисява хълм с каменен кръст, откъдето се разкрива гледка към цялата околност. И до днес на Архангеловден местните се събират в местността около някогашния манастир, за да отбележат празника му с курбан за здраве.

Белоградчишки скали

Работно време: зимно – 09:00 – 17:00, лятно до 20:00
Входна такса: 6лв.
Телефон за връзка: 0877 881 283; e-mail: tourism@belogradchik.egov.bg

Пренасяме се още малко на север, за да си поговорим за един от най-популярните природни феномени в страната, за който дори Илън Мъск вече знае – Белоградчишките скали. Преди милиони години тези образувания са се намирали на дъното на море и водите и метеорологичните условия извайват причудливите форми, които днес се простират на площ от над 100 кв.км.

Белоградчишката крепост “Калето” е само малка част от скалните масиви – създадена е по време на Римската империя и се е използвала за наблюдателница. През втората половина на XIV век българският владетел Иван Срацимир разширява крепостта и по негово време тя е била втора по големина след Видинската. При падането на Второто българско царство под турска власт през 1396 година крепостта е покорена от поробителите и през този период се осъществява и нейното последно разширяване и преустройство.

Днес освен популярен туристически обект, територията на крепостта се използва и за открита сцена на опера и балет през летния сезон. От известно време се извършват и полети с балон в района, което ви дава възможността да се насладите на природния феномен и отвисоко.

Пещера Венеца

Работно време: 09:00-12:00, 13:00-17:00, влизането е на всеки кръгъл час
Входна такса: 8лв.
Телефон за връзка: 0884572372

В района на Белоградчик се намира една малко известна, но изключителна пещера. “Венеца” е открита през 1970 година и е отворена за посетители от едва 8 години. През цялата дължина на пещерата, около 200 метра, е изградена платформа за по-лесен достъп. Въпреки това, на места има изключително ниски и тесни участъци, затова и обиколката се осъществява единствено с предпазни каски.

Най-забележителното в пещерата е, че вътре е открит най-дебелият сталактон в България с обиколка от 25 метра. Друго уникално нещо в нея са коралоподобните образувания, които не са откривани в никоя друга пещера на нашата територия. Сред образуванията има още кристали и голямо наличие на оникс.

Снимките са позволени по време на цялата обиколка, но задължително без светкавица. С цел атрактивност осветлението в обекта е разноцветно, за което има доста противоположни мнения, но лично за мен е свежо и иновативно.

Посещавала съм пещерата два пъти, като не се е изисквала предварителна уговорка, но съм засичала отзиви, че туристи са засичали обекта затворен в иначе работно време, затова и ви препоръчвам да звъннете предварително, за да се уверите, че няма да се разхождате напразно.

Забележителности в района на Берковица

Берковица беше градчето, в което избрахме да отседнем по време на пътуването си – бяхме настанени в хотел “Воденицата”, който разполага със собствена механа, а това си е направо задължително условие когато сте на екскурзия и се приберете в хотела след цял ден, прекаран в преходи. 😀 Друго място за хапване, което препоръчвам в града, е ресторанта на хотел “Гелов”. Останах с впечатление, че там условията за настаняване също са добри, а и кухнята е страхотна, така че проверете и там за свободни стаи ако решите да отседнете в района. А сега нека се върнем към основната част, а именно какво можете да видите в и около Берковица.

Часовниковата кула

Часовниковата кула е емблемата на града и се намира в самия му център. Построена е в периода 1762-1764 година от местни строители, а часовниковият механизъм е изработен в Букурещ от бесарабски българи.