Казват, че хубавите неща стават бавно, та затова четете за августовските ми пътешествия през ноември. Казват също, че е по-добре късно, отколкото никога, така че нямате право да се оплаквате, че съм закъсняла с тези пътеписи, използвайте ги за вдъхновение за следващата година.
Аз пък казвам, че е време да спрем с клишетата и да преминем към трета част от приключенията ми из Северозападна България. Тук можеш да си припомниш първата и втората статия от поредицата.
Природен феномен “Джуглата”
В село Церово до Своге, близо до железопътната линия, между къщите се издига интересно естествено образувание, което някои хора оприличават на камила. “Джуглата” е природен феномен на над 250 милиона години, изграден от скални пластове, оцелели от хилядолетната разрушителна дейност на Искър.
Образуванието, подобно на всяка природна забележителност, си има своята легенда. По време на турското робство жители на близкото село Раниславци избягали от домовете си в търсене на спасение не само от поробителите, а и от свои сънародници, принудени да извършват престъпления срещу свои от немотия.
Бегълците се установили в местност в планината, където не останали задълго – буря започнала да руши скалите, а падащите камъни застрашавали хората и добитъка. По-възрастните започнали да повтарят, че трябва да се отправят към куклата, защото тя е тяхното спасение. Децата започнали да повтарят думите, но по-малките изговаряли думата като “джугла”. Това неправилно изговаряне се запазило като името на причудливата скала и до днес.
Вазова екопътека и водопад Скакля
Вазовата екопътека безспорно е една от най-популярните екопътеки в страната – по нейния маршрут се намира красивият водопад Скакля. Пътеката има две начала, като едното започва от Гара Бов, а другото от края на село Заселе. Цялата се изминава за около час и половина в посока според темпото ви, а водопадът се пада някъде по средата на маршрута.
Ако решите да изминете цялата пътека, моята препоръка е да започнете от Гара Бов, защото след водопада започва изкачване нагоре към селото. Ако тръгнете от Заселе, изкачването ще ви остане като последен етап, когато вече сте изморени. В началото на пътеката откъм селото се открива гледка към Искърското дефиле, така че пък ако решите да започнете маршрута си оттам, на практика стигнете ли до водопада, можете да се връщате, защото по-нататък няма какво да видите.
Отдавна исках да посетя тази екопътека и имах големи очаквания за нея, но мога да кажа, че по мое мнение е доста прехвалена. Вероятно ако улучите период, в който водопадът е пълноводен, може и да ви допадне, но освен за него, наистина не намирам друга причина да си заслужава ходенето.
С две думи ще го кажа така – аз отидох и извървях целия маршрут за пресъхнал водопад и несъвсем впечатляваща гледка, за да ти споделя за това, и за да не го правиш ти. 😉 Ако все пак ти е интересно да видиш водопада, те съветвам първо да тръгнеш през пролетта, и второ да тръгнеш от Гара Бов, а щом стигнеш водопада, да се върнеш по същия път. Така пропускаш едно катерене и недотам красива гледка, но ако продължиш да четеш, ще научиш за един много по-впечатляващ изглед към Искърското дефиле в непосредствена близост до пътеката.
Къде е най-красивата гледка към Искърското дефиле
Вече разбрахме, че всички се прехласват по гледката към Искърското дефиле от село Заселе, но ние открихме едно място с много по-впечатляващ изглед. Локацията е Паметник “Септемврийци 1923” – понеже вярвам, че има много такива паметници, ти оставям точните координати.
До паметника може да се стигне пеша по пътека, започваща от ресторант “Пещерата на гара Лакатник, но нямам никаква информация за нейното състояние. Ние стигнахме до самия паметник с кола, но пътят не беше в особено добро състояние, но все пак е проходим, просто трябва да се кара бавно и внимателно.
Не мисля, че е нужно да разказвам каквото и да било повече за мястото, смятам, че спиращата дъха панорама, която се разкрива от паметника говори сама за себе си.
Разбоишки манастир “Въведение Богородично”
Без манастири в тази поредица няма да се разминем, то е ясно. 😀 Екскурзията ни завърши именно с посещението на три обители, най-впечатляващ от които за мен е Разбоишкият манастир.
До манастира отново може да се стигне с автомобил, но освен ако не сте с джип, не препоръчвам този вариант, защото пътят представлява повече горска пътека, отколкото път. 😀 Най-лесният вариант да достигнете до мястото е през село Разбоище, от което започва кратка туристическа пътека, водеща до манастира.
Първите сведения за света обител на мястото са от IV век, когато той е представлявал просто църква в скалите. Манастирът възниква около XVIII-XIXв. и по време на съществуването си е разрушаван три пъти, като при последното покушение монасите биват изклани. В началото на XX век обителта запустява и едва през 50-те години на миналия век в манастира се заселват три монахини, които го възстановяват и реконструират скалната църква. За съжаление днес стенописите в нея са покрити от варова мазилка и личат само на места.
Не открих сведения за това откъде идват името на манастира и селото до него, но предполагам е обвързано с бунтовническата дейност на тази територия. В обителта отсядали много мъже от легията на Раковски, сред които и Йоан Тотю, известен още като монах Йовчо. Той организирал в манастира производство на барут – оказва се, че огромна част от барута за българските хайдути е идвала именно от тук. Днес манастирът е действащ и се обитава само от една жена – монахинята Якова, която се грижи за обителта с помощта на жителите от близкото село.
Букоровски манастир “Св. Георги Победоносец”
Букоровският манастир е единствен по рода си заради петте църкви на територията си. В момента единствената функционираща от тях е “Св. Георги”. На територията на обителта е открит прабългарски календар във формата на черупка от костенурка, издялан от камък и смятан за един от най-старите в Европа.
Когато посетихме манастира, не срещнахме никакви монаси или домакини, но храмът е отворен и можете да влезете и да запалите свещичка. В съседната църква, която в момента не функционира, е поместено ателие, в което изглеждаше се организират творчески работилници за деца. Имаше и маса с домашни продукти като конфитюри и сиропи с обозначени цени и кутия за плащане. Общо взето всичко на територията на манастира е на самообслужване. 😀
В близост до манастира се намират лековито аязмо, както водопади “Котлите” и пещера “Дракула”.
Искрецки манастир “Успение Богородично”
Искрецкият манастир е още една забележителна обител, която ме впечатли както с местоположението си, така и с уникалните си стенописи. Построен през XIII век, манастирът е разрушен и възобновен през XVIIв. Оттогава е и църквата, която е запазена и до днес, въпреки че манастирът вече не е действащ.
Манастирът се намира в двора на белодробната болница в Искрец, но по-впечатляващо от местоположението му са стенописите на църквата, каквито не съм виждала досега в никой храм. Освен Христос, представен в три образа – Емануил, Вседържател и Ветхийденми, ме изненадаха и изображенията на триглави змейове. Друго интересно за църквата е, че в нея се съхраняват мощи на десетки светци.
Непосредствено до сградата на храма се намира баптистерий с интересна форма, чиято вътрешност отново е изписана с красиви стенописи, подобни на тези в църквата. За съжаление когато посетихме обителта, тази сграда беше заключена и не можахме да влезем.
Пред храма е запазена старата порта на манастира, но нещо, което много ме натъжи, е че макар и много красиви, стенописите в храма са в лошо състояние и на места укрепяни с хартиено тиксо, което е наистина отчайващо – страната ни е богата на толкова ценни исторически паметници и не полага никакви грижи за тяхното консервиране.
Едноседмичната ни екскурзия из Северозападна България ни разкри този регион като едно наистина очарователно място, криещо интересни забележителности, живописни маршрути и спиращи дъха гледки. Видяхме толкова много неща и вярвам, че има дори още повече обекти и горски пътеки за изследване, затова и определено имам желание да се върна в тази част на България и да открия всички останали магични места, които се крият там.
Надявам се тази поредица от приключения из Дивия североЗапад да ти е била интересна и да си научил за нови интересни места, които да включиш в маршрута на следващото си пътуване! Ако не искаш да пропускаш нито една нова статия в блога, можеш да се абонираш за него от полето в дъното на страницата. 😉