Северозападна България без съмнение е най-известна с разбити пътища и неповторими диалект и манталитет, вдъхновили не един и два вица, но истината е, че регионът предлага очарователна природа, приятен климат и стотици места, които да се видят. През август прекарахме една седмица във Врачанския балкан и посетихме толкова много обекти, че трябва да разделя този пътепис в три части, за да ти предам всичката полезна информация без да ставам твърде досадна.
Първоначално мислех да разпределя местата съгласно нашата програма, но тъй като тя беше доста разпръсната в различни посоки и несъвсем логически последователна, ще опитам да ги групирам на някакви по-малки райони, където покрай единия можеш да видиш и още няколко обекта. Не съм сигурна доколко ще ми се получи, така че винаги можеш да ми пишеш за допълнителна информация, или да разчиташ на Google карти, но имай предвид, че за някои от местата, за които ще ти разкажа, и те няма да ти помогнат. 😀
Исторически музей – Враца
- Работно време: 09:00-12:00, 13:00-18:00
- Входна такса: 5лв., снимките в сградата са разрешени само срещу заплащане
- Телефон за връзка: 092624457
Винаги съм предпочитала природните забележителности пред музеите и галериите, но историческият музей във Враца в никакъв случай не е за изпускане. Сградата е на три етажа и помещава художествена галерия, зали за Древна история, скъпоценни камъни и минерали, Ботев и борбите за национално освобождение, Следосвобожденска история, АЕЦ Козлодуй, Рогозенско съкровище и други тракийски съкровища, както и музей от хартия. Най-впечатляващи за мен бяха находките от наскоро откритата Могиланска могила във Враца и по-специално златният венец на принцесата от гробницата. Тази експозиция се намира в изцяло реновирана зала с модерни интерактивни елементи, които правят преживяването по време на посещение на музея още по-въздействащо.
Пещера Леденика
- Работно време: 09:00-17:00, последната група влиза в 16:00, влизането е на кръгъл час
- Входна такса: 10лв.
- Телефон за връзка: 092623553
При последното си посещение на пещерата останах разочарована от организацията, но този път я посетихме в делничен ден, бяхме малка група и попаднахме на приветлив гид, който успя да промени нагласата ми за мястото. Един от най-интересните за мен факти за пещерата е, че там се провеждат симфонични концерти, определно бих се радвала да присъствам на такъв един ден.
Скален лабиринт Пешкето до село Лиляче
Природният феномен Пешкето е немного популярен обект, който представлява огромна проходна пещера, подобна на Чудните мостове, Проходна и Божи мост, но много по-дива, загадъчна и обвита в растителност. Навигацията ще ви отведе до широко място, на което можете да оставите автомобила си, оттам продължавате пеша по утъпкана пътека, докато не стигнете подобие на беседка. Зад нея, в посоката от която сте дошли, е направен брод, през който да прекосите реката. Скалните масиви се виждат още докато сте при беседката, но трябва да ги заобиколите и да минете от другата им страна, за да се разкрие истинското им очарование. Кратко и леко изкачване по леко обрасла пътека ще ви отведе до вътрешността на Пешкето.
Мястото е доста неподдържано и се лутахме доста време от грешната страна на скалите, и ако не се беше появил местният ни гид Емануел, едва ли щяхме да открием откъде да влезем в лабиринта. Надявам се моите инструкции да са ти от помощ, а ако не, оглеждай се за него. 😉
Божи мост
Съвсем близо до Пешкето се намира и Божи мост, още наричан Жабокрек. Точно заради второто му име нямах голямо желание да го посещавам, но за мое щастие нямаше никакви жаби. 😀 За този обект отново можете да се доверите на навигацията, тя ще ви отведе до останките на крепост, за която не открих никаква информация, а вляво от нея има изградена арка и кратка пътека, която води до природния феномен. От двете скални образувания, определено Пешкето ме впечатли повече, но заради близкото разстояние между тях си заслужава да посетиш и това. Ако не си ходил на Чудните мостове, може пък и да те очарова.
Пещерата с дървото край село Ботуня
Двете места покрай Ботуня, които посетихме, са личните ми фаворити от това пътуване. Започвам със сякаш излязлата от приказка пещера, пътят до която съвсем не е приказен. За да стигнете до нея, трябва да преминете през село Ботуня и след края му да продължите по черен път до гробище. Там оставяте автомобила си и тръгвате директно нагоре по хълма зад гробището. Има пътека, която не е много добре утъпкана и е доста стръмна, но усилията си заслужават напълно. След по-малко от 15 минути изкачване направо до върха на хълма, достигате пещерата. Дървото, което расте в нея, е зелено почти целогодишно, а отворът, през който преминава короната му, представлява почти перфектен кръг, което прави мястото още по-вълшебно.
Местност Сопово на река Ботуня
Друго място, което не открихме лесно, но не се отказахме, е приказният каньон на река Ботуня, за чиито ниши в скалите легендите разказват, че са легла на самодиви. Доверете се на навигацията за посоката, но щом наближите крайната точка, се оглеждайте за изоставена сграда с графити и разширението на пътя, подходящо да оставите колата си. Оттам е необходимо да пресечете шосето и да откриете пътеката, която слиза към каньона – ще се ориентирате за нейното начало от мрежестата ограда на бетонната стена.
Черепишки манастир “Успение Богородично”
Макар изобщо да не попадам в редиците на ревностно вярващите християни, винаги посещавам с интерес църкви и манастири, най-вече заради иконописното изкуство и любимите ми витражи. Всъщност на тази екскурзия посетихме толкова много манастири, че през голяма част от времето се шегувах, че сме тръгнали на поклоннически туризъм. 😀
Черепишкият манастир е изграден по времето на Цар Шишман и въпреки че днес помещава костите на загинали Ботеви четници, името му идва от друго паметно събитие много преди това, а именно битка на Шишмановата армия с османски нашественици и белеещите се кости, останали след сблъсъка. По време на точно тази битка манастирът е бил разрушен и в последствие възстановен през XVII век.
Уставът на манастира от 1396 година се съхранява в Църковния историко-археологически музей в София и се смята за най-стария запазен български ръкопис.
Манастирът е бил любимо място на Алеко Константинов, а в една от сградите в двора е изграден кът на Вазов, който също го е посещавал няколко пъти. Най-въздействащото място от обителта за мен беше костницата с останките на Ботевите четници. В пълен контраст с емоциите, които ми донесе, точно от стълбите към нея се разкрива най-красивата гледка към целия манастирски комплекс и околността.
Ритлите и комплекс “Баба Илийца”
Ако някога сте пътували към Враца, няма как да не са ви направили впечатление едни величествени отвесни скали,издигащи се близо до село Лютиброд. Името на Ритлите произлиза от “ритла” странична преграда на волска кола, тъй като възвишенията са оприличавани точно на това.
Скалите съвсем не са просто красиво скално образувание в края на Искърското дефиле, а са значимо историческо място. Между тях са открити останки от древния Коринтград – крепостни стени и девет църкви, най-ранната от които е от периода X-XII век. В непосредствена близост до Ритлите е и Рашов дол, където са загинали последните Ботеви четници. Срещу величествения феномен е изграден и комплекс “Баба Илийца” – смята се, че именно там Вазовата героиня е прекосила реката, и на поляната можете да видите паметна плоча и възстановка на лодката на българката.
Тук ще спомена и къщата-музей Баба Илийца, която ние този път не посетихме, но ако отивате към връх Околчица, няма как да подминете малката бяла къщурка в центъра на село Челопек. Музеят се състои от две стаи и е изграден на мястото на истинския дом на баба Илийца, а вътре можете да видите огромното родословно дърво на героинята и нейната автентична кобилица. А вие знаехте ли, че Вазовата героиня е истинска личност?
Манастир “Св. Иван Пусти”
Приключвам първа част от пътеписа с един нетолкова популярен манастир в непосредствена близост до Враца – “Иван Пусти”. Първите писмени сведения за манастира са от средата на XVI век, тогава се е наричал “Св. Йоан Богослов”. В продължение на повече от 30 години е бил изоставен от монасите и оттам получава името си “Пусти”. Обновен е през 1928 година и оттогава е осветен под името “Св. Иван Рилски”.
До манастира се достига по доста тесен и стръмен асфалтов път, който не е съвсем подходящ за ниска кола. Може би защото е толкова скрито и изолирано, мястото е така чаровно и заредено с приятна енергия.
В църквата са запазени красиви стенописи, а в двора до нея са изградени чешма и беседки. В скалите зад храма се намира Голямата пещера – мястото, където се смята, че първоначално се е помещавал манастирът. И там, директно върху скалите, са запазени стари стенописи от 1544 година, които дават сведения за датировката на обителта. В десния ъгъл на пещерата се намира и малка ниша, където се смята, че Иван Рилски се е отдавал на уединение и молитва. От скалите извира поток, който преминава във водопад в подножието на манастирския комплекс, но можете да го видите само напролет.
Кое от местата, описани в днешната статия, ти се струва най-интересно? Не пропускай втора част, където ще ти разкажа за много красиви места из Чипровци, но кой знае, може да достигнем и до Белоградчик, а защо не и до някой планински връх… 😉
Абонирай се за блога ми от полето по-долу, за да не пропускаш нито една нова статия!
Pingback: Седмица в Дивия североЗапад – част трета – Daily dose of Manny